Душата ми стихийна ,изхвърлена лежи,
потъпка я вечерният ти прилив!
Там пясъка студен и мокър
ридае с нея на брега самотен,
в  кълбо от болка се е свила!
Вечерен топъл бриз,
опитваше се да я вразуми,
обсипвайки я с нежни ласки,
но горда си остана тя
простила всяка  суета,
очаква утринния отлив .
И сливайки  се с любимото море,
душата ми почувства  пак онази
вълноломна свобода,
щастлива съживи се, засия!
И пясъка отново заблестя...........

 

Поздрави!

Благодаря ти!Хубав ден!

Оптимистично все пак. Поздрав!

Нежност и прочувственост! Поздравление!

Марси, благодаря ти от името на всяка една жена по света за прекрасното настроение, което породи във всяка една от нас с тези нежни стихове! Всяка една жена по света е с уникална душевност! Да я съхраним във вековете!