Дочух в далечината виртуозния тромпет,
мелодия класическа  звучеше уникално,
той бе достоен за световни сцени,
но улицата беше му такава!
Днес празник в празника бе сътворил,
а покрай него се изнизваше парада на бездушието,
тълпи от любопитни се спираха да видят чудото,
а той си бе нахлупил бомбето на очите,
не искаше да вижда малодушието присмехулно!
И бе щастлив с музиката в сърцето си,
за нея бе излязъл там на тротоара,
а грошовете милостиня не го интересуваха,
бе унижение свирейки да проси!
Помолих се за него и тихо промълвих:
- Благословен бъди, ти виртуоз  си на мечтите!

Чувството е много силно,преживяно с болка.
..............
Напомня ми за кукловода в нашия град
там пред пощата в ляво...........
С двете куклички в пек и във хлад,
те танцуват целите в бяло........

Благодаря,че беше тук и сподели чувството!Приятелски поздрав от мен!