Манастир „Света Богородица” се намира в северозападната част на селото, на пътя Търново-Горна Оряховица.
Основан е по времето на Второто българско царство, и най-вероятно църквата е била част от крепостта Каменец на Иванко, от рода на Асеневци. За изграждането му съдействал патриарх Евтимий по време на размирните години когато България била разделена от Шишмановци. По това съдим от плочите с надписи намерени както тук, така и в Патиаршеския манастир „Света Тройца”. Манастирът бил разрушаван на няколко пъти от турците. След падането на Царевец, Арбанаси също било опожарено и разрушено, от което останали няколко къщи и манастира. Последното нападение е от кърджалии в 1798 г.
През оснамския период не се знае през кой век, обителта била нападната и опожарена. Няколко монаси незабелязани успяли да скрият иконата на св. Богоридица в скалите до църквата. Дълги години двора буренясвал, манастира бил в развалени и станал пасбище за овце. Един ден едно овчарче след като се прибирало от паша чуло плач откъм онези същите скали без да вижда някого. Прибрало се и разказало на господаря си, който събрал хора и отишли при развалините. Не след дълго плачът отново се разнесъл, а когато наближили скалата видяли в нея иконата на св. Богородица, която плакала че дълго време била в развалини. Прибрали иконата и не след дълго възобновили разрушеният храм.
Църквата е запазена и до днес такава – ниска, еднокорабна, едноабсидна, продълговата (6 на 18 м), с две предверия. Предполага се, че това станало през 1680 г., същата година се вижда и под самата врата на женското отделение, където има полуразрушен и замазан с вар надпис на гръцки. От друга страна от разчитанато на числата по фреските в женското отделение ни отнасят към 1603 г.
Чудотворната икона св. Богородица Троерука се пази в храма и е поставена в отделен иконостас (проскинетарии). Разположена е в помещението след притвора. Обкована е със сребро и над ръцете на Богородица има една по-голяма (отук и е името и Троеручица).

До старият иконостас е поставена сребърна кутия с мощите на св. Екатерина, св. Модест и св. Екатерина. От забележката на кутията се вижда, че те са подарени от игумена на Киево-Печерската лавра в Русия през 17 век. Игуменът архимандрит Кирил бил по произход българин и бил приел монашеството именно в Арбанашката обител. След разрушаването му заминал за Русия и станал игумен.
Научавайки, че светата обител е възстановена донесъл мощите като дарение. Има известие, че църквата била енорийска до 1716 г. и се превръща в манастир от иеромонах Данаил., брат от Троянския манастир, който го напуснал заради гонението му от ловечкия епископ Дионисий, защото Данаил забранил да се чете на гръцки в църквата и да не убит от хората му избягал. Скоро около църквата св. Богородица се събрали монаси.
Църквата е без купол, сводеста, а на стената до входа е закачена иконата св. Богородица. Входа е от север, но има още един от запад който е зазидан. Предверието не е украсено с фрески. Но следващото помещение е богато изографисано. На сводестия таван има малък сляп купол с изрисуван в него Исус, а от двете му страни по дължината на тавана отново имаме кръгли изображения на Исус и на Богородица, но не в куполи. Тук имаме сцени от жития и от заветите, както и сцената „Възнесение Христово”, която прави силно впечатление. Исус стъпил върху две дъски образуващи кръст и се възнася в пламъци в нещо наподобяващо ракета (капсула-яйце). Подобни изображения има и в други църкви в Стара Загора, Добърско, Преображенски манастир. Тук е и чудотворната икона на Богородица разположена до южната стена. Оттук се влиза във вътрешното помещение, където е иконостаса. Над входното пространство е сцената „Успение Богородично”. Въпреки пожарите до нас са достигнали все пак повредени и опушени много от евангелските сцени по свода. Под общия покрив на църквата се помещават и параклисите „Рождество Христово”, напълно изографисан и „Света Троица” от северната и страна. Подът на храма е постлан със старинни тухлени плочки в полуокръжност. Иконостаса е резбован с много флорални мотиви. Отдясно на царските двери са иконите на Исус Христос, Успение Богородично и Йоан Кръстител (отново изместен от патронната икона). Отдясно са Богородица с младенеца, Архангел Михаил и св. Никола. До северната страна отново имаме проскинетарий на Богородица. Под иконостаса намираме мраморна плоча с надпис 1864 г. Има податки че църквата е зографисана през 1682г. и такива, че това естанало 1704 г. от даскалите Кръстьо, Цоньо и Георги. Допълнително е изписна през 1762 г. Има запазени и няколко стари икони дело на тревнеския майстор Захарий Стефанов и сина му Цоньо.

Друга запазена старина на храма е оригиналното по направа кандило с форма на яйце, направено от сребро, украсено от плочки от злато. Интересна и кандилницата с надпис че е подарена от Кера, Гина и Лина през 1680 г. Срещу олтара има и два бронзови светилника подарени на храма през 1868 г. Тук се пази голяма релефна плащеница от мораво кадифе извезана с бяла, жълта и синя коприна с изобразеното тяло на Исус Христос, а до него апостолите и Дева Мария. Има легенда, че е донесена от Русия през 15 век. Била работена от 6 монахини цели 15 години по поръчение на неизвестен български монах. Подобна плащеница е имала в руския манастир в Света гора. Тези старини, както и друга църковната утвар и стари богослужебни книги са събрани в старинен манастирски музей.
Светата обител не е могла да служи като скривалище на революционерите, тъй като бил в открита местност, близо до пътя. Въпреки това Левски и Ангел Кънчев намирали тук подслон. През по-предни години това сторил и поп Стойко Владиславов от Котел (Софроний Врачански), поради факта че в селото имало много котленски семейства, а защото брат му бил абаджия тук, та затова се доверявал без страх на тези хора.
След Освобождението в манастира са настанени монахини.
Храмовия празник е на „Голяма Богородица” – 15 август.
Използвана литература:
Иван Загорски, Манастирите във Великотърновска епархия, С., 1947 г.

marsi13, прекрасна информация за тази църква. Благодаря ти! :)

Благодаря,винаги когато имам време съм там!Зарежда ме с положителна енергия!

prekrasen posting si sutvorila!!
4estit praznik i na teb!

Благодаря от сърце!Весел ден!