Отиде си нелепо един изключителен приятел,
винаги лъчезарен, добронамерен, състрадателен,
готов да помогне в труден момент независимо на него дали му е тежко или не!
Всеотдаен така ще го запомним!
За мен и колегите той е Човек ,благороден до край, дори и в смъртта си!
Почивай в мир Саше!
Винаги ще помним красивите мигове изживяни с теб!
 
 








Родителите: „Ако трябваше да вземе   решение, Сашо щеше да постъпи по същия начин”
Великотърновец дари навръх Нова година шанс за живот на четирима тежко болни българи. 25-годишният служител в куриерската фирма „Спиди куриер” Александър Сапунджиев получил мозъчен кръвоизлив на 28 декември около полунощ по време на нощно дежурство. Въпреки усилията на лекарите в областната болница във Велико Търново, където постъпил в 1, 10 часа на 29 декември, няколко часа по-късно младежът получил и втори кръвоизлив. На 31 декември на обед комисия констатирала мозъчната смърт на Александър. На родителите била предложена възможността синът им да стане донор и те се съгласили. Така на 31 декември вечерта тялото е откарано в София в Университетската болница „Св. Екатерина”, за да бъдат извършени трансплантациите, разказа за „Борба” директорът на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” д-р Даниел Илиев.
За родителите на младежа Стефка и Иван Сапунджиеви и за по-големия му брат Светослав внезапната смърт на младежа е шокираща. Те недоумяват как е възможно един здрав мъж на 25 години да получи само за няколко часа два тежки мозъчни кръвоизлива, които да го убият. Приживе Сашо никога не е страдал от високо кръвно, не е имал и главоболие. Обяснението за близките е, че вероятно кръвоизливът може би е в резултат от някое силно емоционално преживяване. „Сашо беше много чувствителен и не можеше да търпи неправдите в живота. Дразнеше се от всичко лошо и изживяваше несправедливостите много дълбоко. Бързо се палеше, но и бързо му минаваше”, споделя майката Стефка. Младият мъж много обичал българската история и природата. Това лято с приятели отишли на разходка в Стара планина и той взел със себе си Самарското знаме, което развял малко под връх Ботев.
Майката Стефка Сапунджиева разказва, че последните дни преди смъртта си Сашо не само многократно пускал есемеси за децата от „Българската Коледа”, но и карал всичките си близки и приятели да сторят същото. „Отделете по един лев, нищо не е. Но пък по този начин ще помогнете на едно дете”, увещавал ги той. Последните дни от живота на младия мъж с нищо не подсказвали за жестоката драма, която предстои да се разиграе навръх празниците. Сашо посрещнал Коледа със семейството си. Залепил си брада от памук, загърнал се с шала на любимия футболен отбор „Арсенал” и раздал подаръците на близките си. На 26 декември семейството отново в пълен състав пък празнувало именния ден на мама Стефка.
Във фаталния ден 28 декември Александър Сапунджиев както обикновено тръгнал за работа. Преди това минал през близката църква. „Като че ли нещо го е тикало. Като тръгваше, ми се видя нещо тъжен, но не го попитах. А може би трябваше”, с насълзени очи си спомня майката. Жената разказва, че около 1, 00 ч след полунощ телефонът й звъннал. Номерът бил на Сашо, но гласът не бил неговият, а на шефа му от фирмата. „Сашо припадна и е в болницата. Елате там”, казал мъжът. Когато родителите отишли посред нощ, лекарите от спешното казали, че синът им е получил мозъчен кръвоизлив и вече е преместен в реанимацията, където колегите се борят за живота му. „В този момент все още не можех да осъзная това, което ми говореха. Аз продължавах да си мисля, че става въпрос за нещо дребно. Дори и когато ми казаха, че е в реанимация, си мислех повече дали детето ми няма да остане инвалид, а не за това дали ще оживее въобще”, споделя Стефка Сапунджиева.
В 6 часа сутринта младежът получава втори масивен кръвоизлив, който се оказва фатален. Засегнати са дихателните и сърдечните центрове в мозъка. Това налага пациентът да бъде включен на командно дишане. Родителите и братът Светослав изпращат направените със скенер резултати на лекари в София. Специалистите обясняват, че действително положението е доста сериозно, но са имали и случаи, в които пациентите са оживявали. Те препоръчали още пет дни пациентът да бъде поддържан в това състояние и едва след това да се реши какво да се предприеме.
Виждайки безнадеждното състояние на 25-годишния мъж, лекарите във Велико Търново предложили на родителите му да дадат съгласие за донорство на част от органите. След като помислили, Сапунджиеви приели. „Решихме, че по този начин, макар и мъртъв, чрез сърцето и другите си органи, които ще бъдат трансплантирани, нашето момче ще продължи да живее и ще помогне на други хора да живеят. Сашо много обичаше живота и хората и съм сигурен, че ако той самият можеше и трябваше да вземе решение, щеше да постъпи по същия начин”, категоричен е бащата Иван.
След като дали съгласието си, на 31 декември с реанимобил Александър Сапунджиев бил закаран в болницата „Св. Екатерина” в София. Три трансплантации с органите на Александър са извършени още в новогодишната нощ. Към 22 часа проф. Генчо Начев, директор на болница “Св. Екатерина”, и екипът му започнали операция по присаждане на сърцето на Александър. Получила го 22-годишна студентка по право. Успешната трансплантация приключила призори на 1 януари. Черният дроб е присаден на 53-годишна жена във ВМА, която чакала за трансплантация две години. Операцията извършил доц. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробна хирургия във ВМА. Двата бъбрека са присадени в болница “Лозенец” на 33-годишна жена в критично състояние и на 53-годишен мъж, който цели 8 години живеел на хемодиализа и очаквал донор. След 30 дни ще бъде ясно дали трансплантациите са успешни, но засега всички трансплантирани са в добро състояние.
От Агенцията по трансплантации предложили на родителите да дадат съгласието си да бъдат взети и част от костите на сина им. Те обаче отказали. „За сърцето и останалите три органа дадохме разрешение, защото това са жизнено важни органи, които няма как да бъдат заменени с изкуствени. Искането за костите обаче ни дойде като гръм. Ако ги вземат и тях, какво от момчето си ще получим ние. Ето защо отказахме. След този отказ връзката и доброто отношение изведнъж прекъснаха. Не знаехме кой ще ни върне тялото. Телефоните в „Св. Екатерина” не отговаряха. Когато все пак успяхме да се свържем, от там ни казаха, че тялото трябва да бъде докарано с транспорт от ВМА. Накрая ни го докараха с линейка от Спешна помощ – София. При това гол, увит само в един найлон. Толкова ли не можеха да му облекат поне една пижама”, негодуват родителите. Те са недоволни и от Закона за трансплантациите, според който нямат право да научат нищо за хората, на които са били присадени органите на сина им. „Подобни хуманни дейности не трябва да стават на тъмно. Ако имат повече информация в такива случаи, хората по-лесно ще помагат. А при една подобна неизвестност, както е сега, те се страхуват”, твърди майката Стефка. Тя и съпругът й не крият желанието да се запознаят с хората, които Сашо е спасил с органите си. И се надяват, че един ден и това ще се случи.
С този случай донорите в нашата област за годината станаха двама. През август 6-годишният Делян падна от стена на крепостта Царевец и почина във великотърновската болница. Родителите му дадоха съгласие детето да стане донор. Така сърцето, черният дроб и бъбреците му бяха трансплантирани на четирима души. Сърцето получи 9-годишно дете, а черния дроб - 17-годишно момиче от Сливен. На двама 40-годишни мъже бяха присадени бъбреците на Делян. Така и той помогна на четирима души да получат шанс за живот.
Със случая на 25-годишния Александър донорите у нас за 2009 г. станаха 11, а успешните трансплантации - 35, съобщиха от Министерството на здравеопазването. През 2008 г. са извършени 11 трансплантации на бъбрек, 9 на черен дроб и три на сърце.



http://www.borbabg.com/?action=news&news=3260

Проф. Генчо Начев: Агенцията отговаря за тялото

Изпълнителната агенция по трансплантациите отговаря за това как е върнато тялото на донора,каза вчера директорът на болница “Св. Екатерина” проф. Генчо Начев, където на 1 януари присади на 22-годишната Антонина Ябруди сърцето на Сашо. Специалистът се вбеси от новината, че тялото е пристигнало в описания вид при родителите. Ако е знаел, болницата могла да осигури ковчег и препаратор, твърди кардиологът.

“Антонина е относително стабилна, макар че ни се искаше да е по-добре. Сърцето горе-долу е добре, но в момента бъбреците не работят идеално. На машина е, която да задейства бъбрека. Нарочно я приспиваме.”

Проф. Начев отиде да говори с майката, защото повечето хора с присаден орган търсят връзка с близките на донора. Знам, че е имало такива човешки срещи, казва проф. Начев.

ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА

 

Читатели искат паметник за него

Ивана:

"Какъв стрес за бедните родители! След като са спасили живота на 4 души, да получат тялото на детето си като труп на накълцано животно в чувал!И после нямало донори!"

Дубай: "А къде са тези варвари от болницата, за да се подиграват така с това бедно семейство...Нещастни доктори, станаха като митничари, никой не им е платил този път, за да го изпратят като бял мъртвец."

Валко : "Ами роднините и близките на болните, не можаха ли да се погрижат за тялото на момчето."

Галина: “Не е справедливо да се винят близките на болните за неуважителното отношение към тялото на Сашо. Те са от различни места и в такъв момент са ни на този, ни на оня свят от тревога какъв ще бъде изходът от трансплантацията. Но когато мине годината и дойде време за паметника му, по неписан човешки закон, очаквам да поемат разходите. Виновни за безобразието са от администрацията на Св. Екатерина! Аз ще напиша писмо в знак на протест...”

Коментирай | Превключи коментарите Коментари:

* Име:
* E-Mail:
* Код:
* Коментар:

Некоректен коментар Вторник, 5-ти Януари 2010

Марси: Сашето заслужава паметник от цялата нация!Този достоен и благороден Човек заслужаваше най-малкото човешко отношение в смъртта си!Обичаме те Саше и сме горди, че те познаваме!

Некоректен коментар Вторник, 5-ти Януари 2010

TOTO-61: ТАКОВА ВАРВАРСТВО ЕДВА ЛИ ИМА В ДРУГА ДЪРЖАВА!!! ЗАТОВА НЕ ТРЯБВА ДА ПЛАЩАМЕ И ЗДРАВНИ ОСИГУРОВККИ !!! ЗАЩОТО СРЕЩУ ТЯХ НЯМА НИЩО!!!

Некоректен коментар Вторник, 5-ти Януари 2010

Валя Пенчева: Възмутена съм! Подкрепям идеята за паметник на момчето. Най-искрени съболезнования на близките за тежката загуба и поздравления за смелото им решение! Подкрепям идеята за паметник на момчето.

Некоректен коментар Понеделник, 4-ти Януари 2010

baj4ev: Изказвам най-искрените си съболезнования на родителите наСАШО,които познавам.Искам от сраниците на весника да запитам дирекно примиера Г-Д. БОРИСОВ смята ли че с подобно отношение към донора а и към неговите близки,вБЪЛГАРИЯ ще може да се правят трансплантации.Въпреки че съчуствам и на хората който чакат за орган за трансплантация,смятам че по добре да си погребеш близкия както подобава отколкото да даваш съгласие за донорство на хора който не ценят "жеста" на това съсипано семейство.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=331907#comment

Много е тъжно, Марси, че смъртта на един е живот за други. Мисля си за неговите родители, те трябва да имат ангелски сърца, за да се съгласят на това.
Ако има друг свят, надявам се да бъде наистина по-добър и там такива като Сашо да намерят своя покой.
Прегръщам те с обич, мила! Благодаря за постинга!
Моята баба казваше, че на всеки празник един плаче. За съжаление, наистина е така.

Сашето продължава да живее чрез тези хора сега!
С нас също продължава да живее с забавните случки,
които сме преживяли заедно!Те будят само искрена радост!
Покой за душата му!
Благодаря ти мила!Силно те прегръщам!

Мир на праха му!

Той го заслужава- благороден човек, както и неговите родители! Прекланям се пред тях за взетото решение!!!

I sega ste bdqt nad nas , da ne ni stigne zlo .
Ne pla4i i ne syjalqvai , toi e postignal svoeto syvyrshenstvo .
Poklon pred takiva hora!

Съчувствам ви за тази загуба и се прекланям пред паметта на момчето и благородството на неговите родители...

Благодаря ви мои приятели,че бяхте тук да споделите болката ни!
Прегръщам ви!

Лично аз, познавайки морала на българските управници и по-голямата част от населението съм склонна да смятам, че всичко е предизвикано. Никой не получава мозъчен к ръвоизлив от притеснение. Дори от нещастна любов не се умира.
Много удобен случай да проучат и приберат един млад мъж за донор.
Може на някой още да му се струва шокиращо всичко това, но аз съм по болниците от две г одини и гарантирам, че там нямат срам, свян и за пари са готови да ви изкормят живи. Аз не бих дала органите, защото така още по-сладко става да убиваш хора. Има методи, не е като да няма. Скрит кръвоизлив, скрит инфаркт...няма доказателство. Малко ли крими гледати вършат.
Горкото момче!

Такова благородство!Такава доброта!Тъжно е, но е някак велико!Прекрасна постъпка в толкова тъжен момент за родителите на това момче, защото са спасили с нея три човешки живота!Нека да е светла паметта на Сашо!!!

Мир на Душата му!

заслужават благодарност от цялата нация!!! Те дадоха пример за благородсво в скръбта си.
Вечна памет на приятеля ти, той ще живее чрез спасените от него!!!

Поклон и пред неговите родители !

Благодаря ви за съпреживяната скръб!
Дълбок поклон пред паметта на Сашето!

Spodelqm komentara na g-n Bai4ev!
Kakto kazax xumannosta mi se gubi nqkade po sredata! A za6to ne se kazva dali sa platili roditelite na nujdae6tite se deza ot transplantaziq i kolko sa platili?
Zna4i az gi podarqvam..a darjavata...mi gi prodava..?
Bi trqbvalo vsi4ko da e bezplatno v takav slu4ai..

Още немога да повярвам, че Сашо го няма. Той беше толкова добър, мил, забавен и отзивчив човек! Никога няма да забравя веселите моменти с него и Вас. А докато тези спомени живеят в сърцата ни той ще бъде вечно жив. Поклон пред паметта на Сашо! Поклон и пред неговите родители за взетото решение в този труден момент!

добрия човек-наистина ....

Наистина съжалявам за загубата на това младо момче.За съжаление нашето несъвършенство ни води и до смърта.Това , което са направили родителите е един благоороден и животоспасяващ жест, за който трябва да им благодарим.Малко са все още хората , които имат сила да вземат такова решение.Вярвам , че Сашо ще бъде вечно в спомена на хората , които го познават!

От 12-ти януари съм във връзка с майката, бащата и брата на ДОНОРА АЛЕКСАНДЪР САПУНДЖИЕВ!!! НЕ ПО МОЯ ВИНА не се отблагодарих ФИНАНСОВО на МАЙКАТА на Сашето за благородния й жест да подари сърцето на сина си на ПЛЕМЕННИЦАТА ми АНТОНИНА ЯБРУДИ!!! На 8-ми февруари ДУШАТА на Сашето напусна тази грешна земя РАЗГНЕВЕНА!!! На 8-ми февруари включиха ТОНИ на ИЗКУСТВЕНО СЪРЦЕ!!! На 16-ти февруари ТОНИ ПОЧИНА!!! ГОСПОДИ, АКО НАИСТИНА ТЕ ИМА, ТАМ ГОРЕ НА НЕБЕТО, МОЛЯ ТЕ, ГРИЖИ СЕ ЗА САШЕТО И ЗА ТОНИТО, (КОЯТО СИ ИМАШЕ САМО БИОЛОГИЧЕН БАЩА), КАТО ЗА НАЙ-СВИДНИ СВОИ ЧЕДА!!!

В случай като този, парите на цял свят не биха били достатъчни, за да се благодари на една скърбяща за загубата на чедото си майка.

Познавам го от 3 - годишен. Наскоро бивша съученичка сподели, че си бил заминал вече. Не повярвах, а било истина. Поддържахме връзка, що-годе стабилна, до края на средното. Беше и е първата ми любов. Макар и не силен ученик беше ме спечелил с това, което е. Бях и съм отличничка. С него разбрах, че системата не е направена за всички. Той беше много повече от това, което тя можеше да понесе и като неразбираем елемент го изхвърляше. Мога да пиша много...
Единственото, което искам сега е да знам къде е погребан...

моля те пиши ми на лично съобщение нещо повече за теб, за мен това момче беше истински приятел, неговата крехка душа не беше за този свят и бог си го прибра